РАЗМРЪ̀НКВАМ СЕ, -аш се, несв.; размръ̀нкам се, -аш се, св., непрех. 1. Обикн. за дете — започвам много да мрънкам (във 2 знач.), да хленча; разхленчвам се, замрънквам. Децата се размрънкаха, затриха с юмруци очички. Рамзина ги изведе и ги сложи да спят. Б. Несторов, АР, 111.
2. Прен. Започвам много да мрънкам (в З знач.), да мърморя, да недоволствам; размърморвам се, замрънквам. — Ние нямаме елха .. Това е само едно клонче. Не е никаква елха. — Елха си е то. Недей така. Теб май ти се доспа и се размрънка. Д. Енев, ГП [еа]. Като ни видя да излизаме, тя се размрънка, че иска да я вземем с нас.